Ако искаш някои да те обича изскренно-вземи си куче!
Преди години бе нашумяла една история от Япония. Даваха я по телевизията: Врно куче , всяка вечер- в 17  часа очаква своя стопанин на малка гара, в градче близо до Токио.Случило се ,че стопанина починал. Кучето все така продължавало , седнало на перона на гарата, да го очаква.Всички от гарата му съчуаствали. На края умряло и кучето,така, както чакало на гарата. Чуствителните японци му направили паметник. Показваха го по ТВ.
Истински случаи: Преди  , по времето, когато нямаше камиони, товарите се превозваха с талиги(каруци) Теглеха ги обикновено коне. Стар хамалин, след тежка работа през деня, спирал коня пред любимата си кръчма, засядал с приятели на чашка. Коня кротко, търпеливо го чакал. Когато хамалина вече натряскал се, приятелите го хващат за краката и ръцете и го натоварват в талигата, като труп.Тогава конят тръгвал и завозвал стопанина си до в къщи.
Случило се , че стопанина (стария хамалин)умрял. Заместил го синът. Конят по навик пак отивал и спирал пред същата кричма. Новия стопанин слизал , пивал едно, две и се качвал на капрата.Но ядец. Коня не ще и не ще да потегли. Приятелите на стария хамалин се досетили,че конят чака да натоварят  стария му стопанин-смятал го за жив, хванали за краката и ръцете новия стопанин и го натоварили като труп в талигата, Конят потеглял.
Стар виц: Във влака в едно купе се возили мутра, куче и студент. Мутрата извади  месо, хляб и започнал да дъфче. На кучето и на студента им потекли слюнките. Мутрата реже парче месо и го дава на кучето с думите"яш шаро да не си гладен , като този студент."
След малко студента слага книжка пред кучето с думите:"Шаро, чети да не си прост, като Мутрата."
Защо кучетата не говорят? Защото , ако проговорят, хората няма да ги считат за умни.