Навън е пролет.
В душата ми е есен.
Меланхолия ме обзема,
тонуса  -до нула пада,
губя желание за живот.

Уморен и оттекчен-
борбата спирам;
С поглед празен,
невиждам добро
насреща ми да иде.
Писна ми
в страх да те живея
животе мои.
Иде ми да се предам,
на Господ да се дам-
там дано да си почина.