Месец март.
Тиха, лунна нощ.
От прозореца отворен
на пролет замириса.
Врътя се в леглото-
сън не ми дохожда.
Тръся, ровя в
мозъка си уморен
приятни мисли,
мънички мечти за утре,
обмислям ги, подреждам,
еи така нещата ще направя.
И тъкмо сън да ме опие
мяукане от вън
на влюбен котарак
разбуди крехкия  ми сън.
_Ах, каква любовна серенада,
изпяваше и" тои,
какво чувство на
любов и мъка.
А тя-мръкаща, готова:
казваше  му д.а.
Реших камък да им хвърля-
но размислих.
Остави ги рекох,
имат право,само месец март
правят котките любов.
А ние хората ?
Да. съня си аз отложих
и въпрос в главата ми доиде:
Дали и аз на младини,
съм мяукал,
като влюбения котарак?








.