Колко ли път съм изминал
по Земята свещенна?
Тръгнах плъзешком;
след това крачех,тичах
устремен към
високия  връх на Живота.
Пътя бе стърмен, неравен
път с виражи, тунели
и падащи камъни;
С коли мощтни летях
хиляди килкметра изминах;
на скорост се висока наситих
,по пътища красиви, опасни
и не усетих:
кога ми времето мина,
кога стигнах до края на Пътя?
Време е човече да спреш.
Измина ти пътя свои.
Спри и гледаи:
как младите тичат, летят.
Бързат и те своя път да изминат,
до края  му да стигнат
и спрат.
Така е в живота човешки:
всеки има сои път
с начало и с краи!