От де идеш
облаче ле бяло.
От де идеш,
де си ми летяло?
И не видя ли
бащини ми двори
и не чу ли
маика да говори:
де си чедо,
де си ми остало,
чужди хора,
чужди хляб, теглило?
Ти кажи и ,
облаче ле бяло:
че жив и здрав
тук си ме видяло.
Много мина
мъничко остана
наближава
в село( да се върна
и тебе маико да прегърна.