Спри,Душо, моя , стара!
Спри с тез желания луди:
Искаш, както нявга
пак да ловим
красиви пеперуди.
Не, недеи ги пожелава,
Виж краката не държат ме
и ръцете ми треперят.
А , пропо, спомни си-
бяхме млади;
как хващахме ги лесно,
галехме ги,
в шепи ги дъргехме,
а после, ги хвърляхме
в небето.
Сега не можем,
мина нашето време.
Сега кротуваи
и само се любуваи
на младия свят красив.
Живеи със спомените стари
от годините ни млади!
Не. не лудуваи.
Кротко мила, моя Душо!