От огледалото ме гледа
старец  непознат.
Ясно, това ще съм аз,
ще трябва маи да призная.
По всичко личи:
по очите,косите, зъбите,
че старостта е дошла
и ще трябва с нея да карам,
пък до където изкарам.
Но как, кога и къде се питам
изчезнаха годините ми млади;
не може ли  една поне
за ден  при мен да се върне?

Я да помисля:
къде, колко изгубих , похарчих.
Да , утре ще тръгна да тръся
все е останала някоя
неизживяна, скрита,
моя млада година
и може би ме очаква.

Ето, тук в завода голям,
бях млад специалист
и години млади 20 похарчих,
в производство  увлечен.
Уви, сега завода е срутен,
едва ли тук ще е скрита
моита млада година!

А! сетих се!
Загубих някоя и друга
млада година, там
в ресторанта любим,
на масата близо до бара
където отсядах с момиче,
на водка с кола студена.
Пиех, танцувах, целувах.
Да!Там е възможно
да съм забравил една
моя,млада, пияна година.
Ето ме в ресторанта ,любим:
"Добър ден.
Да сте намирали една
изгубена млада година"?
попитах бармана важен.
Очуден ми тои отговори:
-"Не, господине, такава вещ
не сме намирали,
вижте в съседния бар."

Ясно ми стана, разбрах
изгубени , млади години
не се намират, нито се връщат!
Уви!