С фанфари ,на този свят съм дошал,
очакван, мъжки наследник;
надежда за дядо, баба, мама и тате.
"Спокоино!имота веч има стопанин!
Налеите вино на всички!"
Черпел дядо в своята кръчма.
Поздрави , баща ми приемал.
Цигулар, музика, песни;
хора, веселба до зори.

Но орисници, вещарки
над мен се събрали;
думали, вещали,решили:
Да! наследник аз ще бъда,
но  няма да имам, имоти.
И са точно познали:
Революция, социализъм,
комунизъм.
И аз от наследник богат,
на пролетар се беден превърнах..
В града голям се изгубих.
Чуствах се малък, ненужен.;
За лепта дребна работех.
Глава скланях на парторзи
и на шефове червено-прости
и така ми живота премина.
И сега, на края, ще си замина
без фанфари, без слава,
далеч от родния си краи,
ще легна в гробище чуждо,
незнаино. Амин!