Свири, циганино клети
Любимата ми песен,
Нека плачат твоите струни,
Като моето сърце.

Колко бе красива,
Колко бе сърдечна.
Помня, чувам още
Кръшният и смях.

Обичах я безумно;
Обичаше ме тя,
Но съдба жестока
Ни двама раздели.

Свири циганино клети,
За нея ми свири.
Нека плачат всички струни,
Като моето сърце!