Днес Слънцето залезе бавно.
Над Родопите се застоя.
Гледаше  града
с око кърваво-червено,
сякаш плакало е дълго.
Маи искаше нещо да ни каже>
Може би съвет да ни даде!
Съвет на нас хората-Земяни:
Да спрем с тез огнъове,
от заводи, фабрики, коли,
че на път сме да убием
планетата красива
наречена ЗЕМЯ.
Жал му е за Нея,
сякаш му е дъщеря.
Колко века вече
тя го обикаля
и слънцето с усмивка
я огрява,
Свикнало е да я вижда,
чиста, с прозрачна атмосф.ера.
А от години вече,
Земята е обвита
в облаци от пушеци и дим,
Има дни, когато
дори не може да я види.
И чух Слънцето да казва:
"Спрете хора! Хора спрете!
Земята съжалете!
И знаите,  заедно с Нея
И вие ще умрете!"