Един спомен често ме спохожда,
като на екран ми се явява,
бащината ми вишнева градина,
там , под хълма, далечен-роден.

Ето, виждам се сред Нея,
овчарче и стадото пред мене
и безброи вишни разцъфтели,
снежно бяли, до безкрая!

Ех ,да можех времето да върна,
че да ида в бащината си градина,
по гръб  да се излегна,
въздух чист да се надишам!

Но, уви, сине бащин,
отдавна веч я няма
бащината ти вишнева градина.
Всичко, всичко там е запустяло
и само в спомена е жива
твоита  вишнева градина!