Постинг
25.11.2018 18:22 -
Малък пътепис
Свободни пенсионери, двамаята с жената, обичаме да пътуваме, разбира се, ъук в България. Правим го обикновено в делнични дни, когато,пътищата са по малко натоварени,като избягваме3 магистралите и главните пътища.Любими дестинации са ни Родопите и селата из равна Тракия.В Родопите свпираме на някоя ливада, до някои извор и дишаме до наситаччист въздух.Из тракииските села спираме където има импровизирани пазарчета и си купуваме зеленчук.Последния път ;минахме Пазарджики и потеглихме кум Панагюрище. Пътя е чудесен. От с Гелеметово си купихме вкусни закуски и жив шаран. След с Левски завихме към с Цар Асен., с посока гр Съединение и оттам, към Пловдив.Повечето от малките селая в Пазарджишко са вече почти безлюдни. Минахме през село Посен, Топли дол, Драгтор-Безлюдни площади, самотно стърчащи цръкви, запустяли учили8ща;тъжна гледка. Въпреки тази картина, спираики на площада на селото, усещам един минал, бурен живот, на свтби, на веселие, на много работа.
Навлизаме в с ЦарАсен. Малко село. Асфалтовия път ни води през центъра на селот5о. О)глеждаме се за хора, кучета, котки,или поне кокошки. Няма жива душа. Цръквята стои самотна,но освежена, някак си.
От двете страни на пътя цъфтяха безброи хризантеми и туфи от теменушки. Вече на края на селото и пак;цветя, цветя. Моита жена не издържа. Помоли ме да и откъсна няколко хризантемиСпрях джипа и слязох. Огледах се,нямаше никои. Вече се смрачаваше и от мъглата. Откъснахъ няколко хризантеми и ги подадох през прозореца на жената, когато усетих, че зад мене има някои"
Обърнах се ,виновен и готов да се извиня. Зад мене на три крачки стоеше едно дребно старче с овчи калпак на главата. С писклив глас ме попита:"Откъде сте?
Някак по инерция му отговорих:"От царство Б ългария сме. "А ти кои си"? го запитах;
"Аз съм цар Асен, ми отговори човечето.
Набързо потеглихме, за да напуснем това призрачно село.Питахме се, що за човек бе това старче? Дали не ео тъкачил от самота и си е въобразил, че е цар Асен.
А може би е наистина духът на цар Асен,убит от Иванко. умрелите от насилствена смърт-възкръсват-както е направил и ИСУС --обяснявам на жената. Уплашени, побързахме да се оъдалечим от село Цар Асен.
21 н0ември 2018 год
Навлизаме в с ЦарАсен. Малко село. Асфалтовия път ни води през центъра на селот5о. О)глеждаме се за хора, кучета, котки,или поне кокошки. Няма жива душа. Цръквята стои самотна,но освежена, някак си.
От двете страни на пътя цъфтяха безброи хризантеми и туфи от теменушки. Вече на края на селото и пак;цветя, цветя. Моита жена не издържа. Помоли ме да и откъсна няколко хризантемиСпрях джипа и слязох. Огледах се,нямаше никои. Вече се смрачаваше и от мъглата. Откъснахъ няколко хризантеми и ги подадох през прозореца на жената, когато усетих, че зад мене има някои"
Обърнах се ,виновен и готов да се извиня. Зад мене на три крачки стоеше едно дребно старче с овчи калпак на главата. С писклив глас ме попита:"Откъде сте?
Някак по инерция му отговорих:"От царство Б ългария сме. "А ти кои си"? го запитах;
"Аз съм цар Асен, ми отговори човечето.
Набързо потеглихме, за да напуснем това призрачно село.Питахме се, що за човек бе това старче? Дали не ео тъкачил от самота и си е въобразил, че е цар Асен.
А може би е наистина духът на цар Асен,убит от Иванко. умрелите от насилствена смърт-възкръсват-както е направил и ИСУС --обяснявам на жената. Уплашени, побързахме да се оъдалечим от село Цар Асен.
21 н0ември 2018 год
Няма коментари