Когато бях на двадесет
бях пиян от младост
и луд от свобода.
Живота  ми бе
бъдеще безкраино,
безпричинна радост
пълнеше сърце ми,
красив изглеждаше светът.
Яхнал белите коне
на своите мечти,
летях в небесата.
Нехаех за свеовните проблеми,
смъртта бе толкова далечна,
даже-невъзможна.

Смятах всяка хубава жена
за възможно моя,
че щом в очите я погледна,
ще се влюби в мене.

Ех, наивна младост!
Добре,че бе наивна,
ако бе разумна-
щеше да си Старост.

И кво ви направи Йоло, та му гласувате против? Кви стихове имаг други колеги, по-образовани от него - и куци, и празни, и никой нема 0:4. Затов забивам ПОЧЕТЕН палец - 1:4.!!!