Полунощ е.
Кучето заспа, жената ,също..
Компютара примигва уморен,
очите ми бодят.
Ще трябва да си лягам.
Пак ли сън. Загуба на време.
Де да можех изобщо да не спя.
Еи тъи, живота по дълък
ще ми бъде.
Не, без сън не може!
Уморени ми са всички сетива.
С тежки стъпки
към леглото тръгвам.
Какво ли ще мисля преди сън?
Дано   не стане, като снощи,
мозъкът -конско пак да ми чете,
за стари гафове и грешки
от житеиския ми път.
Ето, вземам валериана,
ще го накарам да замлъкне,
а аз спокоино да заспя.
Лека нощ!