"Не се  обръщаи, сине"имаше такъв филм, Югославски. Баща и малкия му син , бягат от преследващите ги , фашисти, към гората. Бащата е прострелян, пада и вика  към синаси; "Не се обръщаи , сине"бягаи.
Днес е 10 ноември.
И на мене не ми се ще да се обръщам назад. Спомените болят.
И пак филм"Обърни се с гняв назад"
Това от което наи много се опасяваше дядо, се случи. На власт доидоха комунистите. Всемаха му кръчмичката, която бе  създал с много труд, лишения, заеми, от Земеделска банка-20% лихва и т.н. С тази кръчма бе отгледал 7 деца. Правеше хубаво вино и кръчмата  бе пълна. целогодишно.Туриха от Хоре маг някакви пиандета, разчу се че оводняват виното, смениха ги с други, и т,н,
Дядо седеше до прозореца на кръчмата , откъм двора, слушаше  бърборенето на клиентите и плачеше.Баба се опитваше да го успокои, а тоипочваше да ги псува наи -цветисто.Не го правеше пред нас , децата, но се случваше да го чуя", Поболя се и умря.Бог да го прости, че го споменавам.
Започна се  и моито , така да се каже-култивиране. Децата вече бяхме организирани: Чавдарчета, пионерчета, ДКМС . Имаше един рапорт: "Готов? Винаги готов"
И така, бяхме запознати и с др Ленин и с др Сталин и с др Димитров
От 1951 год.  аз започнах да " изграждам" , черното си досие. Първо, знаеха, че дядо 
псува комунистите. Второ, затвориха трима мои близки и ги вкараха в Белене без съд.
Бяха двама мои вуичовци и кръстника ми.
Бях 7 ми клас, наближаваше 1 ви маи и учителката по руски език  ме определи да науча и декламирам стихотворение на руски език.Спонтанно и категорично отказах.Ето ми още една черна точка.Бях 10 клас на гимназията в гр Мездра. Секретаря на ДКМС-то на града ни събра нас учениците от село и ни продиктува писмо до нашите бащи , с което ние , като бъдещи строители на комунизма , ги съветваме да се запишат в ТКЗС-то.Само внаше село не бе образувано ТКЗС Имаше голяма съпротива от страна на селяните.
Аз  сеписах тарикат, думата  да се запишеш я оградих с кавички .Предадохме пликовете отворени. Секретаря  е разбрал , какво  искам да кажа, но не ме е поправил. Разчел е .че бащами едва ли разбира от кавички. И позна. Като се прибрах в събота на село, баща ми държеше писмото в ръка. Ела тук, отидох и получих силен бащин шамар с думите: " Друг път  акъл на баща си да не даваш".
Комунистите имаха силно развита параноя, страх от врагове. Намираха такива даже в децата.Това  е по скоро признак на нечиста съвест.
И така. В моя предстоящ живот,ще ме преследва и моето черно досие.
Не!  Вече се разгневих, ядосах. Стига спомени.
И  все пак да  приключа с моита одисея, ще кажа: Избягах далече от родния си краи,
, мълчах, борих се , вложих ум и съобразителност и успях .Сега аз имам кръчма и то
много по голяма от дядовата.Ако само можеше да види дядо , щеше да се зарадва.
Благодаря на Н.В  ство: Провидението !