Есен,
Ето,че доиде.
Кафяво-- жълта.
Увяхнаха цветята,
Земята погрозня.
Незнам защо,
Но не те обичам ,Есен.
Навяваш ми тъга.
И слънцето не те обича
Виж зад облаците скри се.
Вали, дъжд студен и ситен,
Небето сякаш плаче.
И мъгла-
Напомняща ми мрака вечен.
Не, не те обичам Есен!
Опитвам романтика в тебе да намеря,
 Но не, не намирам.
Плач в душата ми напира.
Трудно ми е стихове да пиша,
Струват ми се проза.
Спирам, повече не мога.!