В пазвите на моята Родопа
Отдъхвах  днеска аз,
Вдишвах  въздухът и чист
И вода бистра от извора и пих!

Скитах из горите и безкраини
Газих тревите и зелени
Срещнах дори сърна,
А тя погледна ме невинно и избяга.

Под Орлов камък  спрях,
Очи  затворих  и дочух:
Божествената арфа на Орфеи,
С нежни трели Евредика да зове!

Изкачих и Рожен и Снежанка
И спрях  в Перперикон-.
Там  видях, дворец ,древен,
Царски , златен трон
И в негон седнал,всемогъщи цар.

Родопа, Родопа, планина,
Ти пълна си с легенди,
В недрата ти злато  лежи,
С теб богата е нашата страна!
Затова;вечна ти бъди!