Срещу нас , на седмия етаж
Живее самотен старец
И всяко утро на терасата излиза
Седи и дълго гледа в късчето небе
Останало между сградите високи.

Помня го на младини-красавец беше,
Летец-пилот,  ас известен,
Обикаляше Европа и света
Със самолета си модерен,
Небето беше родния му дом.

Бе любимец на жените
И говореха клюкари
Че във всеки град голям
По любовница си имал.
И от много кандидатки,
Така и не се решил
Семеиство да направи,
Предпочел е свободата.

А сега немощен, остарял
Седи в тази  клетка,
Клиент е на Социални грижи,
Няма на кого да се оплаче,
Няма рамо, на което да заплаче.

Гледа, дреме, гледа и потръпва
Когато самолет премине
През късчето небе над него.
Какво ли в душа му става
На този бивш АС известен
Завинаги  кацнал на Земята?
Сигурен съм , че на сън лети,
Някъде в небесата!