Прочетен: 977 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 26.07.2008 21:24
За да се подготви общественото мнение за бъдещата жестока разправа с цялата политическа партия БЗНС и главно с Никола Петков, на 29 май 1946 г. започва съдебен процес против Гемето, който се води в неизвестност....
....На страната предстои първо референдум за монархия или република, а след това избори за Велико народно събрание и опозионният БЗНС трябва да бъде злепоставен като партия, която се е поставила в услуга на вътрешната реакция и на западните капиталистически държави.
Референдумът се провежда на 8 септември 1946 г. и народът убедително се произнася против монархията – за република гласуват 92.7% от избирателите.
Но истинският двубой между комунистите и опозицията се състоял, естествено, на иборите за Велико народно събрание. ВСИЧКИ РАЗБИРАЛИ, ЧЕ ТЕЗИ ИЗБОРИ СА РЕШАВАЩИ, СЪДБОВНИ ЗА НАРОДА, НАЦИЯТА И ДЪРЖАВАТА.
Комунистите решили всяка партия, която членува в Отечствения фронт, да участвува в изборите с отделна избирателна листа, изписана вътре в общата отечественофронтовска бюлетина. По този начин те искали да покажат на звенарите, Оббовите земеделци, Нейковите социалдемократи и радикалите на вечните Костуркови, че занапред вече няма да могат да претендират за равнопоставеност нито в Парламента, нито в Правителството. Отечественият фронт експлицитно се трансформира в квотна политическа коалиция, т.е. само в едно име, зад което и чрез което господствува безразделно комунистическата партия.
БЗНС – Никола Петков и БРСДП /о/ водят избирателната си кампания в условията на жесток и невиждан за България предизборен терор. И като изписвам думата “ТЕРОР”, имам предвид нейното истинско, автентично съдържание. Това не са бай Ганьовите нощни шайки, които бият, когото срещнат, ама я го срещнат, я го не срещнат. Това е повсеместен, навсякъде, във всяко село и във всеки град организиран натиск и борба буквално против каквато и да било проява, организирана от опозицията. Комунистите имат партийни организации във всички населени места, проникнали са даже в махалите. Такъв терор е оставил и факти, които са описани в документи. Те не са един и два..........................
“Историята на този терор .... ще бъде възстановена в цялата си всяваща ужас пълнота и голота, когато неговите жертви проговорят, когато в България прозвучат гласовете на изпратените в концлагерите, на битите, заплашваните, раняваните по време на предизборната кампания от есента на 1946 г.” / Гунев Георги. Към брега на свободата или за Никола Петков и неговото време. С., 1992; 96/ Чухме ги тези гласове по събранията и митингите, но лично на мен те ми се сториха дрезгави, а много често и зли, отмъстителни. Историята действително трябва да се възстановява и помни, но тя не трябва да се преживява отново. Защото вторичното преживяване на историята се нарича реваншизъм, който никога не е по-добър, отколкото първичната историческа гадост. Единици са светлите личности като д-р Петър Дертлиев, които всичко помнеха, но към нищо нямаха реваншистка омраза.
..........................
В резултат на развихрилия се в дните на предизборната кампания терор загиват 24 /двадесет и четири/ активисти на БЗНС. Некролозите на 14 /четиринадесет/ от тях са публикувани във вестник “Народно земеделско знаме” на 1 октомври 1946 г.
............................
Изборите за Велико народно събрание са проведени на 27 октомври 1946 г. и приключват със следните офицални резултати:
гласували – 4.266.694 /четири милиона, двеста шестдесет и шест хиляди и шестстотин деветдесет и четири/ човека.
От тях
за партиите, влизащи в Отечествения фронт, са подадени общо 2.988.806 /два милиона, деветстотин осемдесет и осем хиляди осемстотин и шест/ бюлетини,
само за комунистите – 2.264.852 /два милиона, двеста шестдесет и четири хиляди и осестотин петдесет и два/ гласа – 53.1%.
За обединената опозиция са подадени 1.191.455 /един милион, сто деветдесет и една хиляди и четиристотин петдесет и пет/ гласа или 28% от всички гласували.
От каквато и гледна точка да се преценява този резултат, разположен върху историческия фон на невиждания терор, на присъствието в България на Червената армия, резултатът е удивителен.
Британската изследователка на Източна Европа и Балканите Филис Оти е по английски обективна, когато твърди, че “ постигнатото от демократичните сили в България по време на изборите през октомври 1946 г. бележи най-внушителния успех сред опозиционните движения в Източна Европа по време на установяването на сталинския тоталитаризъм в региона.” /Пак там; 99/
Аз не съм в състояние, пък и никой никога няма да бъде, да анализирам автентично звучащите твърдения за масова фалшификация на изборните резултати. В края на краищата тази евентуална фалшификация си е част от историческото време и повече нищо не може да бъде нито доказано, нито направено. Какъв е тогава смисълът да се напомня за бляскавия съобразно кошмарните условия успех на българската демократична опозиция? Смисълът аз го виждам на първо място в това, да се знае, че българската нация не е била комунизирана отвътре, че не е била чак толкова глупава, та доброволно да подари властта в ръцете на простаци като Тодор Живков. Защото комунистическата простащина е оскръбление както за интелекта, така и за нравствеността на българския народ.
Аз не опростявам нещата, както би могло да изглежда на пръв поглед. Отлично зная, че значителна част от българската хуманитарна интелигенция е била с ляво мислене. Отлично зная, че сред младите ремсисти и комунисти е имало хора честни, хора идеалисти, с дълбинно чувство за справедливост. Но това, Господи, нищо не променя! Нима Георги Димитров от Лайпцигския процес и Георги Димитров като автор на ужасните радиограми, които цитирах, е един и същи човек като личност, като интелект и морал? Не, не е една и съща личност Димитров, макар да носи същото име. Сталинисткият държавен комунизъм никому не прощава....... Така наричаните “истински комунисти” могат да виреят било в етапа на борбата за власт, т.е. преди революцията, било като пионки в низините на комунистическата партия.
Що се отнася до комунистическата номенклатура, до професионализираната властова върхушка на комунистическата партия, тя е фундаментално лицемерна, коварна, подла и жестока. В нея изобщо не попадат личности с развито чувство за свобода и творческо мислене, личности с воля и характер. Защото нагоре се гледа със страх и се демонстрира сервилна преданост, а надолу се гледа високомерно-надменно и безпощадно, защото сам си вече върхът, принципът, законът, всичко.
Следва
Кървавото лоно на българския държавен ко...
Кървавото лоно на българския държавен к...
Лично за директора на Народния театър и ...
новинКи от Aдa...@
2. Списание "Маргарита"
3. Красотата на България
4. ОШО - книги
5. Слънце
6. Норбеков
7. ЕВОЛЮЦИЯТА НА ЧОВЕКА ПРОДЪЛЖАВА
8. НЕВЕРОЯТНИ СТИХОВЕ!
9. Светло
10. Бий детето! (прочети!!!)
11. Превенция срещу насилието
12. БУНТАРИТЕ
13. ТАЙНИТЕ НА МАТРИЦАТА
14. Защо се развеждаме понякога
15. lik
16. omtatsat
17. meteff
18. tagarski
19. ignatkan - ДА СТЕ ВИЖДАЛИ ОРЕЛ В ЯТО?
20. Самозащита за жени
21. 101 причини защо я обичаш
22. Десетте бога на простака
23. от двете страни на кожата нещата са едни и същи
24. Сайт ДЕКОМУНИЗАЦИЯ
25. ДРУГИЯТ МИ БЛОГ
26. Самиздател
27. ДИНЯТА - безплатни онлайн преводи
28. REFFINA