Постинг
13.10.2018 23:10 -
Спомени,спомени!!!
Как не станах артист?
В моито родно село Лик,селяните освен,че бяха работни, обичаха и да се веселят. Луди бяха за хора и ръченици, обичаха -наи веч1е през зимата, вечеринки, забави.То беше вълнение, коментари за предстоящата пиеса-наи-вече преди Коледа.
имаше артисти-самодеици,които не ги давам за днешните.
1955 год-"Албена"по Иовков.По добро изпълнение не съм виждал. Красивия самодеец Коста Миков и прелестната Албена-Гроздена.Дори Вл Маистора не би могъл да нарисува такава природна красопта: Висока, строина, с дълга плитка, лицето и оградено от черни къдрици, румена, черни очи, вити вежди,бяли зъби....След вечеринката, вече я наричаха Албена.
1956 год. Самодеиния колект5ив постави, предатавете си",Иванко убиецът на Асеня"
Каква смелост.За декорите, атрибутите помсга цялото село,начело с поп Николаи, От цръквата се досвтавя импровизиран царски трон, , уругви, покрови.
В образа на Иванко се представя и то блестящо-Иоло Рапоня-истински Отело-висок, къдрокос, краСИВ.цАР аСЕН СЕ ИЗПЪЛНЯВА ОТ кОСТА мИКОВ, ТУК Е И гРОЗДЕНА И ДР.
пОД ВЪЗДЕИСТВИЕ НА ТЕ3ЗИ ВЕЧЕРИНКИ, ЗАПОЧНАХ ДА МЕчТАЯ ДА СТАНА АРТИСТ.
чЛЕНУВАХ В ЛИТЕРАТУРНИЯ КРЪЖОК НА ГИМНАЗИЯТА, ИМАХ ОТЛИЧНИ БЕЛЕЖКИ ПО БЪЛГАРСКИ9 ЕЗИКИ И СЕ НАДЯВАХ ДА МЕ ПР4ИЕМАТ5 В НАФТИЗ.
1957 ГОД. АЗ СЪМ В ПОСЛЕДНИЯТ КЛАС НА ГИМНАЗИЯТА. ЗИМА Е , В ВАКАНЦИЯ СМЕ,
ОШЕ ОТ НОЕМВРИ СЕ ДО0ГОВО0РИХМЕ ,НИЕ3 УЧАЩИТЕ СЕ В МЕЗДРА ГИМНАЗИсти, ЧЕ ЗА КОЛЕДА ЩЕ НАПРАВИМ ВЕЧЕРИНКА В СЕЛО.АЗ ДОРИ СЪЧИНИХ СЦЕНАРИИ-ОПИСВАЩ ЖИВОТА НА ЕДИН УЧЕНИК . оСВЕН ТОВА, ПЛАНУВАХЪМЕ ДА РЕЦЕТИРАМЕ СТИХОВЕ, ПЕСНИ, ХУМОРЕСКИ.
Но, уви!Комсомолския секретар на село, не одобри моя сценарии и ни каза,че тои се е погрижил и ще играем известна Съветска пиеса. Коя, др секретар?- представете си:"Далеч от Москва" Шаш-нахме се. . Няма да ви описвам подробностите- пълен провал.Както, ние "артистите" така и любопитнита ни публика, не разбрахая нищо от
съдражанието на тази пиеса-нямаща нищо общо с битието на селяните .Аз бях главния герои-Шура. и до днес се срамувам за онази вчер, когато разочаровахме нашите любители на театър. Добре,че имаше музика и хора след това. Мисля, че ни простиха- ,разбраха-времената са такива-комунисъически, съветски .,
И така, след този провал, аз се отказаях да кандидатствам за артист.
В моито родно село Лик,селяните освен,че бяха работни, обичаха и да се веселят. Луди бяха за хора и ръченици, обичаха -наи веч1е през зимата, вечеринки, забави.То беше вълнение, коментари за предстоящата пиеса-наи-вече преди Коледа.
имаше артисти-самодеици,които не ги давам за днешните.
1955 год-"Албена"по Иовков.По добро изпълнение не съм виждал. Красивия самодеец Коста Миков и прелестната Албена-Гроздена.Дори Вл Маистора не би могъл да нарисува такава природна красопта: Висока, строина, с дълга плитка, лицето и оградено от черни къдрици, румена, черни очи, вити вежди,бяли зъби....След вечеринката, вече я наричаха Албена.
1956 год. Самодеиния колект5ив постави, предатавете си",Иванко убиецът на Асеня"
Каква смелост.За декорите, атрибутите помсга цялото село,начело с поп Николаи, От цръквата се досвтавя импровизиран царски трон, , уругви, покрови.
В образа на Иванко се представя и то блестящо-Иоло Рапоня-истински Отело-висок, къдрокос, краСИВ.цАР аСЕН СЕ ИЗПЪЛНЯВА ОТ кОСТА мИКОВ, ТУК Е И гРОЗДЕНА И ДР.
пОД ВЪЗДЕИСТВИЕ НА ТЕ3ЗИ ВЕЧЕРИНКИ, ЗАПОЧНАХ ДА МЕчТАЯ ДА СТАНА АРТИСТ.
чЛЕНУВАХ В ЛИТЕРАТУРНИЯ КРЪЖОК НА ГИМНАЗИЯТА, ИМАХ ОТЛИЧНИ БЕЛЕЖКИ ПО БЪЛГАРСКИ9 ЕЗИКИ И СЕ НАДЯВАХ ДА МЕ ПР4ИЕМАТ5 В НАФТИЗ.
1957 ГОД. АЗ СЪМ В ПОСЛЕДНИЯТ КЛАС НА ГИМНАЗИЯТА. ЗИМА Е , В ВАКАНЦИЯ СМЕ,
ОШЕ ОТ НОЕМВРИ СЕ ДО0ГОВО0РИХМЕ ,НИЕ3 УЧАЩИТЕ СЕ В МЕЗДРА ГИМНАЗИсти, ЧЕ ЗА КОЛЕДА ЩЕ НАПРАВИМ ВЕЧЕРИНКА В СЕЛО.АЗ ДОРИ СЪЧИНИХ СЦЕНАРИИ-ОПИСВАЩ ЖИВОТА НА ЕДИН УЧЕНИК . оСВЕН ТОВА, ПЛАНУВАХЪМЕ ДА РЕЦЕТИРАМЕ СТИХОВЕ, ПЕСНИ, ХУМОРЕСКИ.
Но, уви!Комсомолския секретар на село, не одобри моя сценарии и ни каза,че тои се е погрижил и ще играем известна Съветска пиеса. Коя, др секретар?- представете си:"Далеч от Москва" Шаш-нахме се. . Няма да ви описвам подробностите- пълен провал.Както, ние "артистите" така и любопитнита ни публика, не разбрахая нищо от
съдражанието на тази пиеса-нямаща нищо общо с битието на селяните .Аз бях главния герои-Шура. и до днес се срамувам за онази вчер, когато разочаровахме нашите любители на театър. Добре,че имаше музика и хора след това. Мисля, че ни простиха- ,разбраха-времената са такива-комунисъически, съветски .,
И така, след този провал, аз се отказаях да кандидатствам за артист.
Вълнообразно
Няма коментари
