Постинг
24.08.2018 22:17 -
Спомени от СОЦА
Панаири, Панаири!
Пееше Лили Иванова от високоговорителите на Паянаирното градче в гр Пловдив
Седемдесетте години бях организатор на тръговия от ГТП Общестевно Хранене.
Три ресторанта по 200 места, две закусваялни, кафе свладкарница, 40 бр павилони, щандове за сладолед. Народа идваше освен за да види експонатите то и да хяпне и пиине дефецитни храни и напитки за онова време..1976 година. Разкрит е поредния есенен панаир.
Министърът на тръговията организира среща с българските изложители. Срещата ще бъде в ресторант "Кишинев", на сто метра от Панаира.
Като домакин на срещата е натоварен директора на Търговска Дирекция Пловдив-скоро назначен , спуснат от инкубатоРА на партииния комитет.
Всъщност , така наречената среща си беше бъш як банкет.
Всичко е както се полага. Масите са отрупани с мезета, разлива Т СЕ НАПИТКИ. нА ОФРИЦИАЯЛНАТА МАСА , ОТДЯСНО НА МИНИСТЪРА Е СЕДНАЛ И НАШИЯ НОВ дИРЕКТОР.
Министъра дръжи реч, приветства изложителите, вдига чаша с вино за тост.
Чука се с съседите по маса, обръща да се чукне и с нашия Директор,но уви, нашия няма
чаша.Дежурния сервитъор се притичва, подниса чаша, налива я с вино, но Министъра вече е тръгнал между масите да поздравлява гостите и нашето Директорче сяда сконфузен.
На другия ден обаче, всички началници на Обществено хранене, стоим прави пред бюрото му. , за да отговорим на въпроса му:"Защо за мене нямаше чаша с вино за да се чукна с министъра???
Мълчахме сконфузени.Спаси ни сервитъорката-беше наперена хубавица; Тя" Имахте чаша др Директор. Вашата чаша я взе министъра. Вие бяхте седнали отдясно на министъра.Чяшите за вино , съгласно правилата се сервират от дясната страна на клиентаГрешката е на министъра, ние нямаме вина.
Нямаше как да се накаЖЕ МИНИСТЪРА. нИЕ, ВСИЧКИ БЯХМЕ НАКАЗАНИ С МЪМРЕНЕ.
оО, Времена на директори,О нраВИ!
Пееше Лили Иванова от високоговорителите на Паянаирното градче в гр Пловдив
Седемдесетте години бях организатор на тръговия от ГТП Общестевно Хранене.
Три ресторанта по 200 места, две закусваялни, кафе свладкарница, 40 бр павилони, щандове за сладолед. Народа идваше освен за да види експонатите то и да хяпне и пиине дефецитни храни и напитки за онова време..1976 година. Разкрит е поредния есенен панаир.
Министърът на тръговията организира среща с българските изложители. Срещата ще бъде в ресторант "Кишинев", на сто метра от Панаира.
Като домакин на срещата е натоварен директора на Търговска Дирекция Пловдив-скоро назначен , спуснат от инкубатоРА на партииния комитет.
Всъщност , така наречената среща си беше бъш як банкет.
Всичко е както се полага. Масите са отрупани с мезета, разлива Т СЕ НАПИТКИ. нА ОФРИЦИАЯЛНАТА МАСА , ОТДЯСНО НА МИНИСТЪРА Е СЕДНАЛ И НАШИЯ НОВ дИРЕКТОР.
Министъра дръжи реч, приветства изложителите, вдига чаша с вино за тост.
Чука се с съседите по маса, обръща да се чукне и с нашия Директор,но уви, нашия няма
чаша.Дежурния сервитъор се притичва, подниса чаша, налива я с вино, но Министъра вече е тръгнал между масите да поздравлява гостите и нашето Директорче сяда сконфузен.
На другия ден обаче, всички началници на Обществено хранене, стоим прави пред бюрото му. , за да отговорим на въпроса му:"Защо за мене нямаше чаша с вино за да се чукна с министъра???
Мълчахме сконфузени.Спаси ни сервитъорката-беше наперена хубавица; Тя" Имахте чаша др Директор. Вашата чаша я взе министъра. Вие бяхте седнали отдясно на министъра.Чяшите за вино , съгласно правилата се сервират от дясната страна на клиентаГрешката е на министъра, ние нямаме вина.
Нямаше как да се накаЖЕ МИНИСТЪРА. нИЕ, ВСИЧКИ БЯХМЕ НАКАЗАНИ С МЪМРЕНЕ.
оО, Времена на директори,О нраВИ!
Няма коментари