Сънувах сън.
Светъл  лъч
лицето ми погали
и разбуди.
В леглото в полусън
гадая;
добро ли, зло ли
свънят ми предвещава.
А на прозоирец
цветето цъфнало,
Цвете за обич що се дава
между влюбени сърца
Върху му кацнала пчела;
мед  навярно търси;
А дали е  наистина пчела?
Дали не е някоя
скитаща душа на
цветето дошла,
частица обич да си вземе?
Пчелата отлетя
и някък притъмня,
Сън отново ме унесе
и понесе;
надалече,  на далече!