Гря цял ден.
От сутринта до вечерта.
С лъчи обгръщаше Земята,
като маика дете любимо.
Стопли я, размрази я
и живнаха тварите земни.
Хората го гледаха
с очи благодарни:
О, Слънце,
Ти стопли ни, спаси ни
от студовете зимни,
от сметките  зловещи.
Но ето Заник наближи.
И Слънцето доволно,
че е сторило добро
бавно лъчите си прибира
и сякаш казва ни:
" довиждане ,до утре"
И в Залеза
усмихнато изчезна.