От този  Българин велик
респект изпитвам.
Пиша,ръката ми трепери.
Не, не бих могъл да го възпея-
възхитен, смотен-
просто ще опитам:

Разбрал дякона Василии,
че колкото и горещо
на Бога да се моли,
свободата на Отечеството
не ще може да измоли.
Захвърлил расото черковно
и тръгнал по пътя преопасен
да убеждава, да зове на бунт
народа си поробен.
С горещо слово
надежди в душите палил,
че за свободата свята
можем сами да се преборим,
Слушали го стари, млади
и пред кръст от кама-пищов,
с пламнали лица,
заклевали се с думи страшни:
Свобода или смърт!
Лъвскии!!!
Надскочил своето време,
Месия същи в онова
мрачно, робско време,
искра надежда дал
на един народ поробен;
на смърт отишал
и станал още по велик!
Не Го забравяи ,.роде наш.
Гордеи се с този Исполин
и в трудни времена
спомни си негови9 слова!
Амин!