Бяхме селянчета дребни
и там в планината
крави и овце пасяхме.
Катерехме се по скалите-
кат козички същи
и през храсталака-
късахме оскъдните си дрешки.
А вечер;
бодри и щастливи
прибирахме в къщи
животните-доволни.
Мама ни посреща и прегръща,
тате пък ни хвали:
:"добре сте ги напасли-
утре пак натам идете"!
Притичваме за малко на мегдана,
да се видим с другари,
после вкусната вечеря;
дрямка ни наляга
и хаиде в леглото.
Сладък сън минава бързо:
"Хаиде, ставаи ,сине.
Слънцето изгрява,
животните са гладни,
караи ги на паша
.
Пък зима, като доиде
на сън ще се наситиш"
Еи  такова беше-
моито детско лято!