Хляб-божествена дума. Да не уважаваш хляба е грехота-казваше баба. Да хапнеш осветен хляб-нафора- сякаш  се свързваш с Бога.
Днес  магазините са пълни с безброи видове хляб. -апетитни на вид и безвкусни на вкус.
И все пак добре е че ги има, Като видя хляб си спомням ония гладни години-"една,че две,че три усилни и паметни години",както пише голямия поет Яворов.
1945,46,47 години-беше невиждана суша-поне така бе в наше село. Житото свърши.
Но! бяхме частници и ни бе наложен наряд от новата комунистическа власт.Не признаваха сушата,изскаха да се издължим.На хората не им се даваше и малкото,което бяха събрали-че какво ще ядат децата им.
Няма прошка, С милиция, тръгнаха да тарашат хамбарите и изземаха    де що намереха жито.Както разбирам сега от предаването-История на БГ-хранели сме 200 000 Съветска армия. Баща ми бе се отчел-предал доброволно всичкото налично жито,въпреки плача на маика ни. Опасяваше се да не го затворят.беше нарочен за враг.
Идва ми една сцена от онова време: Милиционери и партиини активисти товареха чувалчета жито от съседите. Те имаха малка дъщеря-беше инвалид по рождение. Тя се вкопчи в един чувал и пищеше. Един милиционер я отбутна, тя падна и  завика:" Боже, накажи ги ,Боже"!Един от активистите извика:"стига си божикала, ма"
И изникна страшния въпрос:"Какво ще се яде тази зима?Няма от къде да купиш.
Мъжете ставаха в 4 часа сутрин и ходеха пеш -12 км до град Мездра. Там на опашка, пред някаква фурна ,купуваха по кг черно-тричаво тесто. Обратно 12 км  го доставяха на жените да го печат за децата. Студ, сняг, дъж-връвяха  клетници бедни. Съседа Томо-завърнал се жив от фронта,настина,плеомония и гроб. Остави две момчета сираци.
Ние-седем членно семеиство.
Баща ни като опитен търговец една нощ докара една каруца царевично брашно. И започна едно ядене на просеник и качамак.
Просеника го правеше баба по следния начин:забръка брашното с вода и сол и го разстила в една голяма  глинена тава-подница намазана с мас. Подницата се захлупва с връшник(похлупак). Така приготвената апаратура се заравя в огнището. След около 3 часа се вади , отваря го баба и се показва един жълто-червен  ,бухнал хляб. Ние децата посягахме да си чупнем коричка.Правехме и качамак. Обикновено вечер баба и маика забръкваха в котлето на огъня брашно и вопда и сол Изскаше се яко бъркане,иначе загаря. Като стане готов(да няма грудки) се разстила върху крага(широка дъска ) с буца сол. в центъра на качамака се прави къошка и в нея се слага парче масло." Яште деца"
ни поданяше баща ни. И го правехме с апетит.
Но! Липсваше ни чистия хляб-както го наричахме и когато  баба ни по маичина линия ,ни донасяше по  някое малко коматче, го ядяхме. като десерт.
Така ,че, дами и господа-уважавите хляба. "Никои не е по голям от хляба" казват хората.

ТОВА НЕ БИВА ДА СЕ ЗАБРАВЯ !