На тежко вино в механата
самин останах до късна нощ
и сякаш виждам
твоите очи в тъмата
и сякаш чувам   твоят глас!
Бъди щастлива
далеч в чужбина,
живеи в радост  о, ангел мои.
А Аз ще пия, дано с вино
удавя мъката по теб.

......................................... Скитник
Нощта заспива,пустеи кръчмата.
Къде ще идеш, сърце кажи?
Ти нямаш близки, ни дом в тъмата,
кому ще кажеш ти своита тъга,

Защо обичах тъи безпределно,
защо простирах в мрака ръце?
Скри своита мъка, скри своита обич,
бъди от камък,  о,  безумно сърце.

Сам
Да бродя вечно сам
съдбата ми тъи е решила,
без  маичини грижи нежни 
и ласки от първа обич.
Но има слънце, знаи
и всекиго то огрява,
ще доиде ден, когато
и мен слънце ще огрее.