Днес пътувахме с жената от Стара Загора към Пловдив. Спряхме в с Богомилово. В центъра на селото има ресторант. Времето слънчево, седнахме в градината. Доиде сервитъорката и поръчахме две троики кебабчета с гарнитура пържени картофи.
Сервираха ни кебабчетата и бяхме шокирани от размерите им-20 см-ви всяко едно по 200 гр,Започнахме. Оказаха се добре изпечени и вкусни. В този момент към масата ни се доближи едно куцащо куче, Беше овисило предния си десен крак и ни гледаше с едни  молеши, кучешки очи.На часа бяхме трогнати. Имахме куче любимец, разбрахме ,че е много гладно.Почнахме да му подхвърляме ту картофче, ту хлябче, че и късчета кебабче.
Лапаше с голям апетит и ни отправяше благодарствени погледи.
Но!учуден  забелязах,че вече не куца, дявола. Подхвърлих му парче кебапче далеч в тревата, а то с три скока го намери.Никакъв крак не го болеше. Хитрото куче се беше направило на инвалид за да ни трогне.Също както някои просяци-хора.
Собственичката на ресторанта потвърди, че кучето прави този номер на всички новодошли клиенти.