Всяка вечер сядам,
там, в забравения ъгъл
пред компютъра вълшебен
и целия сват разглеждам..
Чета и пиша си на воля,
под име таино
и самоличност  скрита
и ето що се случва:
Забравям, кои съм аз,
забравям ядовете днешни,
и грижите за утре,
минавам  в нов,
виртуален свят.
Доволен и уморен,
сладък сън заспивам.

Здравей, yolo39. Стихотворението отразява и моята дейност след 21:30 ч. вечерта пред компютъра. Единствено тогава имам време да прочета нещо и да напиша.
Поздрави!