И чувам всяка нощ
живота мои да ми шепти:
"Ставаи и живеи ме човече,
иначе си тръгвам вече".
Да. И аз да те живея искам,
но кажи ми как да стане това
във времената днешни, вълчи?
В борба за хляб,
тревоги и проблеми,
за теб Живот не ми остава време.
А как мечтаех, исках
да бъда с теб свободен,
волен и щастлив!
Уви!
Химери празни, на грешник аз,
дошал случаино тук
на този свят.!