Пак е есен-златолистна
и пак ситен дъжд вали.
Вали, вали неспира
и спомен в мен събужда:
Беше вечер, като тази-
дъждовна,мрачна,
но в сърце ми слънце грееше,
слънцето на първата любов;
Имах среща първа
с любимото момиче.
Ето я!
Под стряхата се свила,
смутена и прекрасна
чакаше ме там
на уреченото място.
Бързо под чадъра я подслоних
и притиснати един до друг
потеглихме към парка.
Под чадъра, под дъжда
целувка първа нии сторихме
и печат турихме на нашата любов.
Още пазя стария чадър-
спомен мил,незабравим!