Редят се дните ден след ден
и ето:лятото си веч отиде,
и усещам полъха на есента,
зад нея зимата студена
и страх сърцето ми обзема.
От дните топли, летни
не успях нищо да си взема;
еи така;похарчих ги безцелно
дори-безгрижно.
То така и годините минаха-
неусетно, бързо, безметежно
и ето, вече съм към края.
Че какво ли може човек
от живота да си вземе?
материалното е тленно
и злато да имащ-
не можеш младост да си купиш
Живота-това вълшебно чудо-
живях го-дори щастливо,
но се питам:
Защо ли Бог един единствен
път  го дава?