Защо цвете ти,красиво, нежно,
тъжно гледаш към земята,
какво те е проклело,
та мъката на Поета си поело.

Тя,мъката му е безкраина;
тъжи поета;
за световните неправди,
за младост отлетяла,
за любов несподелена,
за живота  труден, кратък,
живот с краи фатален.
А, ти малко цвете,
как всичко това разбра,
сигурно поет те посади
и мъката си в теб всели
та тъжно цвете стана ти?

П.С. Не късаите цветето на поета,
че тъгата във вас ще се всели.