Днес бе ден на  възнесението( на възкресението ) на Христос, или т.н. Ден на спасението.
Замислен в смисъла на този ден,които е в основата  на  цялостната христянска религия,
на една пеика в кварталния парк,с приготвен сандвич и кафе се готвех да закуся, когато
на пеиката до мене се изкатери едно коте. То  бе малко, мръшаво, личеше, че от дни не е яло храна. Гледаше към мен, по скоро към сандвича ми с едни молещи очи.
Издаде едно  сподавено-мяу, все едно каза:, "Моля те , умирам от глад, даи ми"
Обзеха ме чувства на  умиление, на жалост. Ето, си рекох;мога да спася един живот.
Накъсах сандвича и подавах по малки залчета на гладното коте. Ядеше с охота,даже бързаше,страхуваше се някои да не му вземе късчето. Изяде зелия ми сандвич-около 200 гр, а котето едва ли имаше 200 гр. Дадох му и вода. Хем лочеше, хем ме поглеждаше с едни измъчени, но благодарни котешки очи.
Тръгнах си  с чувството, че съм сторил нещо добро, извършил съм едно спасение  на живот.За утре вече съм се подготвил със котешка храна. Вярвам,че котето ще ме очаква ,там на нашата пеика в парка.
Може би за Вас това е  един незначителен случаи, но за мене и котето, това бе едно взаимно спасение.