Налеи ми вино в чаша тънкостенна,
и преседни с усмивка неизменна.
Любими, ти навярно имаш право,
сърцето своита участ заслужава.

И някак привиква с туи човекът,
крещи от тишина, мълчи от екот.
Дали позор ще срещнеш или слава,
сърцето този изпит заслужава.

Целуваи дълго глъдката резлива,
безсмрътната любов из нас разлива.
Не можеш дълго, е до гроб тогава,
сърцето този праздник заслужава.
Далеч от теб или навеки с тебе,
спокоина ще дочакам всеки жребии.
Сърцето всеки жребии заслужава,
но не забрава, но не забрава.
Сърцето всеки жребии заслужава,
но не забрава, но не забрава!

Една чудесна песен на Катя Филипова.