Къща стара, запустяла
стърчи, там краи пътя,
с прозорци-очи тъжни
и стряхи-крила
на мрътва птица.

Гледа пътя, чака,
някои да се върне,
в къщата да влезе-
тя да го прегърне.

Летят коли безброи,
хора неиде заминават,
никои тук не се отбива,
не скърца врата ръжделива.

Ето идва зима,
духа вятър, буря,
ще рухне къща стара
мрътва на земята.