Ах, Ти, прекрасен свят,!
пълен със сладки страсти,
как съжалявам,
че малко аз от тях вземах-
една трошица само,
че живота ми в теб-
секунда ми се стори,
че времето ми свърши,
че трябва да си тръгвам вече.
Бях млад, неопитен и скромен,
не знаех как от тебе да греба.
Все отстъпвах, все отлагах
за някъде във времето напред.,
когато преуспея-
да го ударя на живот.
 Уви, такова време не настъпи.
Увлечен в борбата с
проблемите житеиски
така и не усетих,
как живота ми премина.
И сега в старческа немощ,
ближа своите рани,
от спомени горчиви,
за пропуснати моменти,
за неизживяни страсти,
за години пропиляни.
.Знам, че  живота
няма втори шанс,
 Уви!
за това и Съжалявам !!