Поет да си на образа печален,
не е никак лесно.
Ще страдаш зарад това,
че разголваш си душата
и я хвърляш на тълпата
да я съди, да я кори.
Едни ще трогнат твоите строфи,
други ще ядосаш, ще те псуват,
но все пак всички ще четат
твоите стихове, за да разберат
защо тъи черно на живота гледаш.
Защо от твоите стихове
страдание ни обзема
и обреченост фатална.
Рисуваш в краски мрачни
и небето и морето,
и хората краи теб;
пишеш за изгубена любов,
за безнадежност безутешна.
За теб дори-
Вселената е грешна.
Нима не виждаш и не чувстваш
красотата на света,
тъи ефирно от Бога сътворена.
Защо нея не възпяваш.
Нима любов не си познал
и сладостта от обичта взаимна,
нима не си леял мечти безбрежни?
За всичко това стихове реди
и вместо тъжен-
поет весел ти бъди!