" Там , преди сто лета,
на село у дома,
споменът ме връща
в дядовата кръчма-
все там..."
Беше село китно, на селата бе начело. Хората работливи, на праздник-весели-игриви.
Зимата-вино, песни до зори.
Отдавна веч ги няма тези хора.Настъпило е  време разделно.Селата запустяха.
Няма я и кръчмата на моя дядо Иоло Христов, там до мегдана на село Лик.
Ех, каква кръчма беше само, че и виното и вино и мезето пиперлия.Поръчаш си 200 драма вино-едно юсче, мезето ти идва без пари.За ракииката -туршиика.
Кръчмата се пълнеше, особено зимния сезон. Лятото пристигаха жадни косачи, жътвари, колари. Кръчмата предлагаше  студени напитки: бира, шприц, лимонада.
Дядо бе направил един бункер-дълбока яма в близката могила, облицована с бял камък. ,се пълнеше през зимата -с лед: ред лед(сняг) , ред слама.И цяло лято , в един чебър се охлаждаха напитките. До кръчмата имаше касапница. В събота и неделя се предлагаше прясно месо. Имаше и фурна за топъл хляб.От зад имаше и стая за гости.Тримата синове на дядо шътаха, печяха, сервираха.Баба работеше в кухнята.
В двора, на брега на реката, имаше казан за ракия.
От кръгал сирак дядо Иоло бе създал  едно предприятие  за производство и тръговия,за  което бе вземал заеми от Банката с 20 % лихва,. Но
така  изхранваше  седемте  си деца, че и сюрия внуци.
В селото имаше още три кръчми, но  не издържаха на конкуренцията на нашата.
Зимата: още от обяд се пълнеше кръчмата. Дядо пускаше грамофона и моабета започваше, От"Дона Клара,та Цвета мома хубава", та"Кънчо пленника че и хумореска имаше и така до полунощ, когато весебата завръшваше с ръченица.
Зимата идваха от Влашко мечкари. По двама,трима, обикаляха селото, от къща на къща. Караха мечките да танцуват, които го боли кръста, ляга и мечката го масажира.
Жените на мечкарите носеха на рамо по две голями торби. В тях слагаха, даровете:
зърно, брашно, плодове. Хората даваха и левчета.
Привечер мечкарите връзваха мечките пред кръчмата на дядо, за специално  забити колове(спонци) и влизаха в кръчмата. Пиене, музика, песни, настроение. Правят атракция с мечка-" как се тръкала пиян човек?=и мечката се тръкулва. " Кои ще се бори с мечката"? Това го правеше само един-Гено Арнаутина. Хваща мечката за пъпа,насъпва и крака и я бута на земята. Мечкаря се сърди,че тази схватка е нечестна,но . ..иначе едва ли някои ще я пребори.
Хепи-Енд.
Доиде  девети септември, 1947 год-национализацията и  вземаха кръчмата на дядо Иоло Христов. Кръстиха я "Хоре Маг"( Хорска мъка я нарекоха хората)
Ракия, вино,  всичко от Вин пром-скъпо и некачествено.
Дядо седеше  на тераската откъм двора, слушаше  шума от клиентите и  трудно скриваше сълзите си. Беше" Светого-Никул ден-19 декември 1953год.
Дядо имаше гост- приятел от детинство. Пиинаха вино, хапнаха мезе и си попяха.
През ноща дядо Иоло почина в съня си. Бог да го прости!
И вярвам  в провидението, което нареди , аз внукът на дядо Иоло, да бъда възмезден ,заради кръчмата на дядо, с с 10 пъти по голяма кръчма, т. е ресторант
които вземах, чрез приватизацията , в централната част на грПловдив.
Благодаря на Господа Бог. Дано и дядо да е разбрал и се е успокоил.