Може да си студена, ветровита,
може даже да си зла,
но в теб намирам аз-
природна, чудна красота!
Ти си толкоз бяла, толкоз чиста,
иде ми да те прегърна
и да се търкулна в твоите преспи,
както правят го децата.
Виж, как дърветата окичи
с грилянди бяли,
конфети сипеш от небето
и танцувална зала е земята,
валс скиорите танцуват,
сякаш сме на бал Виенски!
Здраве, радост носиш
на деца, на млади, стари.
Всички сме в твоята прегръдка-
Зимо,  моя, бяла!