Защо, Вие хора ме безпокоите?
Махнете се!Аз бързам, страшно съм зает.
Плета камшик от слънчеви лъчи,
да шибам гневно този подъл свят;
да вие тои, а аз да се присмея,
тъи както нявга тои ми се присмя.:
      Ха-ха-ха-ха
В живота е така,
един скръби, а друг му се присмива,
но идва смърт и казва кратко-"млък!"
И аз умрях веднъж. То бе отдавна.
В чашата ми сипаха отрова,
не други, а приятели добри.
Аз паднах мрътав, ням и вцепенен
а те над мен притворно заридаха.
Как исках аз да скоча изведнъж,
да им отхапа носовете.
Но не си рекох. Нека им седят,
нека и9мат носове та да миришат,
когато гния, да се задушават.
    Ха-ха-ха-ха
А знаете ли, где трупа ми скриха?
В Африка пустинна.
Но една хиена ме подуши и изрови.
Хиена беше моят благодетел.
Поиска тя бедрото ми да схруска,
но аз и дадох своето сърце-
отровена от него тя умря.
    Ха-ха-ха ха
Тъи се хората на доброто със зло отплащат,
А казват , бил тои корен на прекрасен цвят,
расцъфнал горе в небесата.
Не вярваите,Измама това е!
Човекът сам е цвят,
но коренът му в ада черен никне...
Това научих от един мъдрец.
Но тои бе луд, умря от глад горкия.
  Да бе обрал света!
    Ха-ха-ха-ха
А знаете ли на човешка реч,
какво е песента на пътпъдъка?
Тя означава:" Бягаи от жени:
Жените тъи изсмукват нас мъжете,
както моретата реките.
И ясно е защо-да ги погълнат.
А женското животно е красиво,
красиво, по коварно от отрова,
което в чаша златна, устните ни мами,
Аз пих от теб измамлива любов
и капчица от теб по е сладка
от пълното с мед море,
но капчица от теб е по отровна
от пълното с отровна жад море
А виждали сте морето вие,
когато ураганът го люлее
и сее в него семе , като смърт.
А виждали сте ураган, като селяк,
с вила от светкавици в ръка
Ха-ха-ха-ха
Узрее плодът и пада от дървото.
И ти Земя узря. Пропанди! Сгромолясаи се!Не паднеш ли, до утре ще те чакам.
Тогава сам ще те пробия до средата
и сам ще те натъпча с барут,
и сам ще те подпаля-
да се пръснеш ти на прах
в тези  небеса!
Ха-ха-ха-ха!.