Случва ми се
в моменти-ядни,
след грешки, неуспехи
и удари под кръста
в отчаяние да изпадна
и идва ми да се убия,
със смърт да се накажа.

Но, разбирам скоро,
че все пак
обичам го Живота
и не мога да го сторя,
само плаша
бедното си тяло.
Разбирам ,
че не съм Патриции
Римски,
на смърт осъден
от Сената-
кама в сърце си да забия,
че не съм  японец-патриот,
хари-кири сам да си
направя.
И... ,отново си прощавам,
присъдата отхвърлям
и решавам:
Че  дори и да греша,
да ме следват
неуспехи, неудачи
и удари под кръста,
борбата продължавам,
борбата с Живота.,
няма начин друг!