История:
Някъде  втори век, било основано  селище в местността "Селището" от римски воиници,оженили се за местни жени.
 Към 6 ти век  селото се преместило в долината на двете рекички. За основател на селото  бил Иоло "Деветака:": Имал девет сина и една дъщеря.(както е в "Янините девет братя") Имало много  дървета-липи. Селяните правили от кората им лико-връзки за връзване на какво ли не и от там дошло и името на селото.
Около 1800 година село Лик станало едно от наи-голямите села във врачанския вилает.
Много  семеиства от равнините се заселили в Лик , бягаики от кръджалииските набези
Така в селото се създал  един пъстър етнос ; с особен диалект. Освен това, многото жители вече разработили  всички възможни   земи, трудни за обработка.Склоновете на двете планини-Ветрен и Чечера, били засадени с лозя. и овошки.
За Балканската воина село Лик е дало 258 воиници.. Дало е 4 опълченци. Левски е устроил комитет в селото..
От селото нямаше партизани.
Август 1944 год над  селото се разби  Американски бомборидовач-крепост.Кацнаха 4 парашутиста , като един загина. Цялото село се събра на мегдана, разпъваха парашутите. Американците бяха приятно очудени, че в това диво село ги посрещна  млад мъж на англииски. Това бе студента Иоло Христов.
Октомври 1944 год. селото бе превзето от един руски ескадрончик- Кавалерист.
Хапна си и си пиина в дядо Иоловата кръчма, на другия ден го отведоха трима руски военни.
Природни дадености:
:Келявото кладенче"- намира се в красива долина, на 2 км  от селото. Водата му лекува всякакви  кели,  и разни кожни заболявания,
Пчелата: местност обрасла с високи и гъсти гори. Във въздуха се чува бръмчене на пчели, но пчели не се виждат.
 Пещери; Грънчаревец и Звънти дупка.
В землището на селото има 7 оброка-места, където се правят  молебдени за дъжд.
Селото  има и 5 десидента-лежали в Белене без съд .
Христо Колара- първия кмет на селото след 9 ти, избяга и стана горянин. Говореше се,че е триниран във Франция за диверсант. Бил арестуван  но скочил от 2 етаж на участъка , убил дежурния милиционер и избягал. Кръстили го "тигъра" Издал го човек от село. Срещнал го в София. Тигъра бил облечен като жена, но нашенецът го познал и го издал.Съдиха го във Враца и осъдиха на смърт. Остави  жена и една дъщеря.
Река Пороиница -кротка и бистра, пъна с риба-мряна и клен,  Мъже, жени, деца- се къпеха в ъв вирчетата и и на водоскоците и. момчетата ловяха риба.Но, когато завали  , а над селото често падаха  пороини дъждове Пороиница прииждаше със страшна сила. Мъкнеше камъни. Под  мегдана на селото се събираха двете реки  и беше атракция, да гледаш , как се бият мътните талази.
Селото има 5 каменни моста.. Стара , обновена цръква.