Всяка вечер в леглото
преди сън;
се завръщам там
в родното си село,
в бащини  си дом
и тъга по свят
изгубен ме обхваща
и питам се за сетен път:
-А можех ли да остана там?
Уви, едва ли!
Как ли бих спрял
духът   ми полетял,
поривът на младата ми кръв
и жаждата света да видя
да изуча?
Не. не бе възможно-
там при мама и татко  да остана,
щях тъжен и сърдит да бъда.
Живях във времена превратни,
на воини
на революции пролетарски
и милиони тръгнаха кат мен
късмета да си тръсят по света.
.Така,че селски сине
не тъжи!
Това бе пътят ти единствен-ветен,
пътят от село към града голям!

"Хвали село, живеи в град"
Реплика на адвокат
Гено Велчев.