След толкова години
връвя отново
по улицата стара
на родното ми село.
Връвя по нея към  бащини  си дом
и оттекват стъпките ми глухо
в селото запустяло.,.
Не чувам даже куче да залае.
Гледат ме  къщята запустели
и сякаш кимат ми за поздрав:
" Помним те човече"
струва ми се казват.
Връвя и тръпна
Спомени детски ме  облъхват,
страх и обич в мене се преплитат
Крача с крака отмалели,
по старата ми улица , любима,
за мене единствена-красива.
Не, не бих я заменил
дори за Шанзелизе в Париж
и за никоя друга по света.
Помня,
как по нея мама ме изпрати,
как закичи ме с китка здравец,
и с целувка-път добър ми пожела.
 Улицата Родна,
това е моята Via Doloresa.
По нея тръгнах към своята Голгота,
понесъл кръста на живота мои,.
И ето,
след толкова години
пак съм тук на улицата родна
и мили чувства в мене тя събужда;
жал за младост отлетяла
и радост,
че ето, пак сме се видяли.