Вървя по улицата стара
на родното ми село.
Стъпките кънтят ми глухо,
няма и куче да залае.
Гледат ме къщята запустели
и сякаш кимат ми за поздрав.
"Човече, попмним те, "ми казват.
Тръпна от спомените детски
и страх и обич
в мене се преплитат.
Крача с крака отмалели,
по старата ми улица любима,
за мене единствена-красива.
Не, не бих я заменил
дори за Шанзелизе в Париж,
а селският мегдан-
не го давам дори за Пикадили.

Колко мили чувства
в мен събуди улицата стара:
жал за моита младост отлетяла
и радост, че ето
с нея пак сме се видяли.