В супермаркета на опашка
пред касата застанах
да заплатя храната
от кошницата скромна.
Току зад мен се нареди
дама, доста остаряла.
С едната си ръка
подпираше бастун,
а с другата бе прегърнала
една зелено-къдрава
маруля.
Кавалер, нали съм,
отстъпих своя ред:
" Минете госпожо"
Прие тя моята покана,
пристъпи с крачки две;
не чух "мерси" да каже,
ни усмивка да отправи.
Бе забила поглед в пода,
сякаш срам я беше
от бедната покупка
само на една единствена
маруля.
А, може би днес да не е яла
и мисли за вечерята си близка,
как марулята на ситно ще нареже,
ще я разбърка
със сол и кисело млекце
и с хлебец мек
ще си хапне до насита.
Е, ще кажете-маруля,
но все пак си е храна
нали е пълна с витамини,
така пише
в медицинските ни книги.

Жал ми стана
за таз старица.
като гледам стоиката и жална
разбирам, че и е пенсииката малка.
А нали и тя е една Българска маика,
деца раждала, гледала.
 Гняв обзе ме!
И спомних си поета и неговия стих:
"Елате я вижте,
вие мъдри велможи,
депутати "народни"
от нази гоени,
елате  и вижте,
как една българска
маика   живее
и може би вам ще
настръхнат космите".
Дали и вие сте  от
български маики родени,
съмнявам се вече.!