Зимна вечер, в града голям.
Студ, мъгли.
Един спомен ме спохожда
и връща в детските ми дни,
там през пролетта
в бащината ми гора.

Ето, там съм сред гората
със стадото кози.
Дъбакът вече разшумява,
виждам пеперуди
над зелените треви.

Изворчето бистро
под голямата скала
все така шурти,
сякаш песничка припява
на старата дъбрава.

Чувам грач
на ято авлиги
пристигащи от юг,
славеи ,
нежни трели разпилява
и оживява старата гора.

Там, долу,
реката ромоли
между камъните бели
и дребни рибки
се прескачат.
И лети над старата гора
моята душа,
и  споменът  ми мил
омая  ме в сладък сън.!