Дядо, разкажи
за твоита младост,
как я карахте при СОЦА,
казват;там в Комсомола
с песни и танци сте живяли.

Мила, Внучке.
Моля те ,не връщаи ме назад,
там в епохата безумна:
Соца-назована.
Това бе време
на диктатурата-червена,
когато ни брояха за овце,
когато чувството за праВо
бе убито
и властваха страх и тъмнина.

Учех френски.
Мечтаех за Париж.
Дори клошар под мостовете
там да бъда
по щастлив бих бил.
Уви!
Не можеш да преминеш
през завесата желязна
ще те убият на часа.
Върху нас легнала бе мрежа
от агенти зли, доносници червени,
в досието ти-враг щом пише,
надежда всяка остави.

Не, не питаи ме,
как трудно своите мисли скривах,
как позорно бе ура да викам,
на лозунги фалшиви.
Мълчах,
парчето хляб да си запазя.

Виждаш ,мила Внучке,
тъжна беше моита младост
За туи не изскам за нея
да си спомням;
изскам днес да си почина,
да подишам свободата
и спокоен да умра.