За партиините водачи
аз съм само:една"
електорална еденица.
т,е.  една малка,
елементарна частица.
Но съм им нужен на тях-
трябва им моят глас.
И ето: пред  избори-
аз- малката елементарна
частица
ставам важна персона.
Мен ме ухажват:
партиини водачи,
агитатори вежливи
сеят обещания сладки
и бъдеще светло(с евтин ток).
Нали съм малка частица,
с измъчена душица,
лесно се лъжа,давам гласът си
и съм веднага забравен,
захвърлен, ненужен.
"Обещанията ги криза изяла,
тръпете, тръпете-
ще правим реформи"!
И пак съм :една малка,
жалка ,електорална
еденица.
Пък си мисля:
Че в БГ-държава
ние-електоралните
еденици
сме  7 милиона.
Ако се обединим, ако решим:
от нашите редици да си изберем
и парламент и президент
и кризи няма да има
и всички електорални еденици
ще се чустват-шестици.
Дали това е възможно>